Една от най-полулярните звезди днес – стресът, до голяма степен определя здравословното ти състояние. Изглежда физическият и химическият стрес са по-лесно контролируеми, за разлика от емоционалния, който е породен от отминали или настоящи събитие, и от твоето възприятие за тях.

Ключов момент е да осъзнаеш, че тялото ти не прави разлика дали си изложен на физическа опасност (гони те хищник и бягаш за живота си) или на психическо преживяване (ще му го върна тъпкано на Гошо, че ме прецака преди 5 години). То реагира по един и същи начин – оттегля кръвта от храносмилателния тракт и половите органи, и изключва имунната система, защото не е време за ядене, почивка, възстановяване и размножаване. Насочва я към крайниците, с които ще се спасяваш, повишава капацитета на белите дробове, които ще ти осигурят възхух за целта и концентрира ума, който ще ти е доста нужен – вече си натиснал бутона на реакцията „бий се или бягай“.

Ако действително ще се спасяваш от хищник – чудесно! Реакцията е временна, естествена, логична и животоспасяваща. Но ако 24 часа в денонощието си мислиш как ще отмъщаваш на Гошо, тогава реакцията е противоестествена, възпалителна и рискова за здравето ти, защото имунната ти система е изключена, а състоянието „бий се или бягай“ е станало хронично явление, което обикновено е съпроводено от пъстра палитра от различни болестни състояния. Благодарение на перманентния стрес, на който е подложено тялото ти, си забравил какво е да бъдеш в режим „почивай и храносмилай“, когато реално можеш да се развиваш и растеш.

Не приемай примера за Гошо еднозначно – той може да се отнася към различен емоционален аспект на финансов стрес, работен проблем, токсична връзка с партньор, травма от детството, както и към системно песимистично мислене. Подобни сутиации подсказват, че е време за подобряване на личната емоционална хигиена и пластичност, както и за препрограмиране на възприятията за стрес. Ако избереш да тръгнеш по този път, ще предизвикаш появата на необходимите мисли, които ще работят за добро и дългосрочно здраве, а няма да го саботират.

За да се убедиш в думите ми, ще направя стъпка назад и ще обясна каква е ролята на съзнанието и подсъзнанието, и как те влияят на мислите и убежденията.

Съдържание на статията

1. Силата на съзнанието и подсъзнанието
2. Гените и техният отпечатък върху здравето
3. Клетката и нейната мембрана
4. Прoцесът на промяна
5. Какво работи за мен

Силата на съзнанието и подсъзнанието

Човешкият мозък е необятна вселена – колкото повече се изследва, толкова повече се установява, че са нужни още много познания в тази област. Ще се огранича с научната тематика, но за да внеса малко повече яснота по днешната тема, ще се възползвам от богатия опит на доктор Брус Липтън, автор на книгата „Биология на убежденията“.

Липтън постоянно пише статии и книги, дава интервюта и изнася семинари, за да обясни на нас, нормалните хора, на прост език, как работи мозъка и защо е нужно да се промени начина на мислене.

Пресъздадено накратко, ролята на съзнателния ум е да проявява твоите желания и стремежи. Той лесно може да посее семето на позитивното мислене и да предизвика плацебо ефект. Ефектът ще го обясня със следния пример – на една група хора, болна от грип, й се дава лекарство за преборване на симптомите. Те знаят, че след неговия прием ще оздравеят и проблемът е решен. На друга група се дава някакво хапче без конкретна функция (просто захарни глобули), казва им се, че ще ги излекува и това действително се случва. Плацебо ефектът е на лице, а той е причинен от личните убеждения и силата на вярата, защото хапчето, в случая, няма никакво действие върху организма. Финалният резултат е по-голям брой излекувани хора във втората група, отколкото в първата.

Тук е важно да спомена и за ноцебо ефекта, предизвикан от негативните мисли, които също имат толкова силно влияние, колкото и позитивните такива. Негативното мислене може да предизвика всяка болест позната на човечеството, дори смърт.  

Подсъзнанието, от своя страна, е автопилотът на тялото. Може да се сравни с огромна база данни, в която са свалени и инсталирани много програми още от последния триместър прекаран в утробата на майка ти.

Ходенето, например, е такава програма. Докато се учиш да ходиш като малък, активно използваш съзнателния ум. В момента, в който започнеш да се движиш уверено без да мислиш, тогава вече програмата е инсталирана в подсъзнанието и не губиш време да учиш изкуството на ходенето всеки ден отново и отново. Следователно, колкото повече години трупаш, толкова повече програми сваляш и използваш автоматично, което определя и растящата функция на подсъзнанието – то те управлява 95% от времето, а съзнанието – едва 5%. Така, двете подразделения на ума работят в синхрон – съзнателно си фантазираш за партито, на което ще ходиш уикенда, докато подсъзнателно тичаш из парка за здраве, без да се спънеш в поредната дупка по асфалта.

Но какво се случва ако свалените програми са негативни? Според Липтън, поне 70% от инсталираните инструменти се оказват точно такива. Някои от навиците ти са генетично заложени и се наричат инстинкти. Когато муха ти прелети през лицето, премигваш или я пъдиш с ръка (вроден инстинкт), за разлика от десетките програми придобити в ранна възраст от наблюдение на семейството и обществото около теб.

Представи си следното – през първите седем години мозъкът на всяко дете работи на делта и тета честоти, характеризиращи се с ниско ниво на мозъчна активност, подобни на състояние на унес преди сън или хипноза. Детето попива всички поведенчески модели от заобикалящата го среда – любов, смях, грижа, страх, гняв, обиди и така нататък. Дори не е нужно да го учиш, достатъчно е то да гледа и да запаметява.     

След седмата година мозъкът започва да работи основно на алфа и бета честоти. Tогава детето по-активно осъзнава света около себе си и опознава собствения си Аз. Колкото повече расте, толкова по-често се оказва, че голяма част от свалените програми не съвпадат с желанията и стремежите му, защото онези 70% принадлежат на други хора с техните проблеми. Казусът се заплита още повече, ако детето е запаметило схващания, идващи от родителите му, които са го наричали ‚‚глупаво‘‘ или ‚‚лошо‘‘. Тези негативни понятия се записват в подсъзнанието и на по-късен етап могат да въвлекат човек в саморазрушително поведение.

И така, съвсем лесно и незабелязано, подсъзнанието, което те контролира 95% от времето, определено не те кара към твоите желания и стремежи, а пътуваш на автопилот към свалените и запаметени чужди такива. Следвайки пътя на тази логика, уместно ли е да предположиш, че не твоите гени определят здраве ти, а твоите мисли, произлизащи от свалените програми в ранна детска възраст?!

Гените и техният отпечатък върху здравето

В днешния свят здравеопазването предлага две разбирания на това как работи човешкото тяло. Първото се използва от конвенционалната медицина и се уповава на Нютоновия възглед за физическата реалност, а той гласи, че всичко във вселената е направено от материя. Според него тялото е машина, изградена от химични съединения и гени. Ако нещо не е наред с машината, коригираш химичните съединения и гените като основен източник на проблема. Второто виждане се базира на квантовата физика – вселената е създадена от енергия и ако всичко, което виждаш е материя, всъщност е енергия. Значението на разликата между двете е, че невидими сили играят основна роля в новата алтернативна медицина. Всичко, направено от енергия е едно цяло и не можеш да го разделиш на отделни части. Затова когато се лекуваш от хронично заболяване, не трябва да се гледа само засегнатия орган на физическото тяло, а твоя цялостен живот – възприятията за света, семейните и служебните взаимоотношения и т.н., защото всичко оставя отпечатък върху здравето.      

Това свое твърдение Липтън доказва в лабораторна среда преди повече от 40 години. В три Петриеви панички той поставя генетично идентични стволови кретки. Във всяка паничка добавя различна среда, което определя съдбата на клетките – първите стават мускулни клетки, вторите – масни, третите – костни. Така, той разбира, че генетичния детерминизъм (разбирането, че гените контролират биологията на човека) е неоснователен. Въпреки, че Дарвин твърди, че наследствените фактори, предавани от родителите на детето контролират изцяло живота му (включително емоциите и поведението), се оказва, че реално съдбата на клетките се влияе от околната среда. Тази зараждаща се наука се нарича епигенетика и изучава механизмите, чрез които заобикалящата среда контролира дейността на гените.

С други думи, епигенетиката прехвърля отговорността за живота в собствените ти ръце. Само и единствено от теб зависи дали ще отключиш дадено заболяване, предадено ти по генетичен път от твоите родители или не.

Клетката и нейната мембрана

Ти не си просто едно разхождащо се тяло по улиците. Ти си домакин на повече от 50 трилиона клетки, които се нуждаят от твоята грижа и любов, за да ти отвърнат със същото и да същителствате в хармония. Или казано по друг начин – усилията, които (не) влагаш, дават видими резултати на клетъчно ниво.

Клетката има доста компоненти и функции, но сега няма да се връщаме в час по биология. Ще обърна внимание на нейния мозък – мембраната. Тя е полупропусклива и по повърхността си има много рецепторни протеини, които позволяват на хранителните вещества, отпадъчните материали, както и други носители на информация да преминават навън или навътре.

Например, ако имаш недостиг на витамин Б12 и започнеш да се храниш с богата на този витамин храна и/или суплементираш с хранителна добавка, можеш да пренапишеш генетичната си история.

Самите рецепторни протеини са настроени за всеки външен сигнал, който трябва да бъде разчетен, в това число различните вибрации на енергийни полета, като светлина, звук и радиочестоти. Тази особеност позволява на процесите в клетките да се ръководят главно от взаимодействието им с околната среда, а не от генетичния код.

Съдбата на клетките също се контролира от химията на кръвта и се коригира от начина, по който възприемаш живота. Ако попиваш от околната среда любов, ще отделиш съответните хормони – окситоцин, допамин, серотонин, които насърчават здраве и жизненост в тялото. Но ако приемаш страх или паника, отделяш стресови хормони и хистамин в кръвта, а те спират растежа и те подготвят за защита. По този начин всеки един от нас превръща възприятията си в химия, която контролира личното поведение и генетичната експресия. Кандис Пърт, автор на „Молекули на емоциите“ и Джо Диспенза, автор на „Разчупете навика да бъдете себе си“ са едни от многото доктори, които  също достигат до тези изводи в научната си практика.

И така, свързвайки двата факта, че (1) съзнанието (енергията) и тялото (материята) са неразривно свързани и че (2) мислите (енергията на съзнанието), които генерираш, директно оказват влияние на начина, по който мозъкът контролира физиологията и биологията на тялото, можеш да се увериш, че всяка една мисъл служи като инструмент за активиране или възпрепятстване дейността на рецепторни протеини, които отговарят за функциите в клетките. Така че се възползвай максимално добре от уникалната възможност, с която разполагаш – съзнателно да преценяваш какви да са реакциите ти към външните стимули и да променяш старите си реакции, когато си пожелаеш.

За съжаление, това е доста по-лесно да се прочете, отколкото да се приложи на практика, заради онези мощни подсъзнателни 95%, които те контролират след 7-мата ти година.

Прoцесът на промяна

Честно казано, само с позитивно мислене чудото едва ли ще се случи. За да се постигне ефикасен резултат, мисълта е нужно да се подкрепи със съзнателни действия, които след определен брой повтарения ще се превърнат в навик, свален и инсталиран в подсъзнанието. Например, искаш стегната и добре сложена фигура. Обаче, ядеш разни неща, далеч от определението за храна, лежиш на дивана, почти не ходиш пеша, и тн. Съзнателно искаш хубаво тяло, но подсъзнателно си казваш „започвам промяната от понеделник“. Кой понеделник, не се знае.

За да препрограмираш подсъзнанието, е нужно да излезеш от зоната си на комфорт и когато въртешният ти глас ти шушне, че днес можеш да си хапнеш пица, пък от утре ще инспектираш що е то салата, да го игнорираш.  

Диспенза го обяснява по следния начин – фокусираш се върху нови мисли (искам стегнато тяло), които водят до нов избор (ще ям истинска храна, не съмнителни неща). Новият избор води до ново поведение (готвя си, карам колело, ходя пеш), а то води до нов опит (пазарувам си от малки ферми, рядко използвам колата). Следователно, новият опит води до нови емоции (чувствам се енергичен, отпочинал, балансиран, щастлив), които заедно с новата информация от околния свят започват да променят твоите гени епигенетично. Колелото продължава да се върти, защото новите емоции на свой ред предизвикват нови мисли и по този начин усъвършенстваш себе си и съответно – своя живот.

Йогата и дишането са други инструменти, които могат да ти помогнат да предизвикаш позитивно и осъзнато мислене, което впоследствие ще повлияе на биологията и физиологията ти. Тези практики те учат да контолираш мисълта, а тя е необходимото добро да се доближиш до епигенетиката, да я приемеш и опознаеш, и да загърбиш решенията на фармацевтичната индустрия.

Допълнително можеш да се опиташ да препрограмираш мозъка си в домашна обстановка като правиш медитации преди сън. Помниш ли, че съзнанието на детето до седмата му година работи на тета и делта честоти, и реално тогава се програмира? Е, твоето съзнание работи на същите тези честоти когато се унасяш за сън. Използвай момента да си пуснеш водена медитация, която да ти помогнеш да стигнеш там, накъдето си се запътил.

Ако си нов в медитирането и не успееш да успокоиш мислите си от първия път, не се предавай (на подсъзнанието). Практикувай, вярвай в себе си и ще стигнеш до твоя висш Аз, който Екхарт Толе определя като „наблюдателят, изначалната ни същност, универсалната мъдрост“. Когато мисълта притихне и се издигнеш над нея, тогава най-добре можеш да я контролираш.

Какво работи за мен

Да си призная, при мен е постоянна въртележка. Няколко години използвам медитациите като средство да променя отношението си към стреса. И в ежедневен план определено имам напредък. Но чат-пат ме спохожда някоя и друга житейска ситуация, която скорострелно ме вади от зоната ми на комфорт и поставя организма ми в режим „бий се или бягай.“ (Или по-скоро, аз си го позволявам!) Най-забавно е когато ми се струпат няколко предизвикателства на главата! Е, тогава се вижда много ясно докъде съм стигнала с вселенските уроци…

В такива сюблимни моменти се оставям на емоциите – решавам, че искам да ги изживея, осъзная, излекувам и да ги пусна да си ходят. Предпочитам тази нова стратегия за себе си, отколкото да ги пренебрегвам и заравям някъде дълбоко в душата си, и после да ме изненадат с нова порция здравословни проблеми. В процеса на опознаване на новото ми Аз продължавам да се храня според собствените си нужди, да спортувам, да спя, да използвам билки и етерични масла, да общувам с близки и приятели. И целият този холистичен подход ми помага по-бързо и по-осъзнато да се върна в собственото си тяло и да се чувствам отново цяла.

Надявам се и ти да стигна до извода, че всичко изброено дотук е процес, който е изключително индивидуален. Нереалистично е да смяташ, че начина на живот, който си градил с години, ще го промениш за ден-два с едно замахване на магическата пръчка. Нужно е съзнателно да избереш, че искаш да се промениш и да положиш усилия в тази посока. Един ден ще работиш с ентусизъм, друг ден ще се препънеш и ще се върнеш няколко крачки назад. Това е абсолютно нормално и не е нужно да се самобичуваш за неуспеха, а да се потупаш по рамото за добре свършената работа, да се отърсиш от прахта и да продължиш напред. Знай, че ключът към успеха е самият път, който извървяваш, а не моментите, в които грешиш. Постоянството и мисълта, че можеш ще те водят в правилната за теб посока. Защото, както Буда е казал, ние ставаме това, за което мислим. Затова бъди. Бъди това, което мислиш. И нека то да е добро.

Използвани източници:

1. Диспенза, Дж. (2014). Разчупете навика да бъдете себе си.
2. Липтън, Б. (2012). Биология на убежденията.

Собственикът на сайта blissfulhearts.bg предоставя информация от медицински източници и научни проучвания, както и от личен опит. Посетителите на сайта да не използват предоставените материали без предварителна консултация със здравен специалист или лекар.

Свържи се с автора:

Ако мога да ти помогна с персонални съвети или насоки, не се колебай да се свържеш с мен тук или тук