Козметиката, която използваш ежедневно, е един прекрасен пример за химически стрес, нанасян на организма. Препоръчително е да контролираш този външен стресор максимално добре, защото именно той може да се окаже в основата на редица хронични процеси, протичащи в тялото ти.

Защо е важно да обърнеш внимание на колекцията си от козметика – любимия ти регенериращ крем, сухия дезодорант, боята за коса или сенките за очи? Защото кожата е най-големият ти орган – каквото сложиш на нея, тя грижливо го абсорбира и всички налични вещества директно влизат в кръвта за около 6 минути. За разлика от храната, напитките и лекарствата, които преминават през стомашната киселина, където се неутрализират част от токсините, и през черния дроб, който активно преработва и изхвърля вредните елементи, козметиката не преминава през никакви бариери и достига необезпокоявана до всички органи в тялото за около 20  минути.  

Конвенционалната козметика съдържа над 13,000 химикала, на много от които съмнително им е гласувана безопасност. Според EWG (Environmental Working Group) [1] жените използва средно 12 козметични продукта дневно, в които има 168 различни химикала. При мъжете количеството е по-скромно – около 80 химикала дневно. Редовното излагане на такъв химичен коктейл води след себе си и съответните последствия – възпаления, репродуктивни проблеми, хормонален дисбаланс, ракови заболявания, загуба на памет и/или на коса, и други.

Ако се заинтригува, можеш да посетиш сайта на EWG и да се запознаеш с различни доклади по темата. Например, един такъв твърди, че 37 марки лак за нокти съдържат дибутилфталат (DBP), който причинява репродуктивни проблеми и дисбалансира хормоните. Друг химикал – трифенил фосфат (TPHP, TPhP или TPP), който прави лака по-дълготраен, обърква хормоните и интоксикира клетките. Открит е в над 1500 марки, които свободно се предлагат на пазара.

Впечатляващо, нали? И това не е всичко. На опаковките най-вероятно няма да намериш обозначение, че скъпата ти козметика съдържа олово, арсен, кадмий, алуминий, никел, талий или друг тежък метал, тъй като се счита за примес, а не за изходна суровина. А това далеч не я поставя в графа ‚безопасни‘.

Съдържание на статията

1. Кои са най-опасните химикали, заради които се налага да четеш етикетите с лупа и да ги елиминираш на всяка цена
2. Какво да направиш
3. Какво работи за мен

Стигам до съществената част – дълъг, но не изчерпателен списък със съставки, които е желателно да не присъстват в козметиката ти.

Кои са най-опасните химикали, заради които се налага да четеш етикетите с лупа и да ги елиминираш на всяка цена?

Аромат (Fragrance) [2]

Да, имам предвид именно онзи пленяващ аромат, който те накара да си купиш поредния душ гел или шампоан, без дри да се нуждаеш от него. Но сега вече ще знаеш, че повечето продукти за грижа за кожата съдържат синтетичен аромат с много вредни съставки. Тъй наречените ендокринно разрушаващи химикали имат тясна връзка с проблеми с щитовидната жлеза, безплодие, ранна менопауза, ранен пубертет, затлъстяване, диабет, рак на простатата, тестисите и гърдата, и др.

Формалдехид (възможно изписване на етикета: Formaldehyde, DMDM hydantoin, diazolidinyl urea, imidazolidinyl urea, methenamine или quarternium-15)

Формалдехидът причинява увреждане на ДНК и може да допринесе за развитието на рак. Най-опасен е при вдишване или в течна форма. Освен че е канцерогенен, консервантът и неговите разновидности могат да причинят алергични реакции, включително кожни раздразнения и астма, както и да окажат негативен ефект върху зрението, дихателната и нервната системи, и др.

Фталати (Phthalates)

Това голямо семейство от химикали се свързва с ранния пубертет при момичетата, а той от своя страна повишава риска от рак на гърдата. Фталатите могат да допринесат и за появата на различни репродуктивни проблеми. 

Често се срещат в лаковете за нокти и изкуствените аромати (fragrance).

Минерално масло (Mineral oil)

Минералното масло се добива от нефт и е в почти всички козметични продукти. Необработеният и леко третираният му вариант се класифициранат като добре познат канцероген за ползвателите му, благодарение на полиароматните въглеводороди (ПАВ), които съдържа.

В голяма част от продуктите за лична хигиена вложените минерални масла са рафинирани и се приемат за „безопасни“, въпреки че произлизат от суров нефт. Аз лично не съм им фен, защото се натрупват в навсякъде в тялото –  мазнините, лимфните възли, черния дроб, далака и белите дробове.

Парабени (Parabens) [3]

Парабените се използват като консерванти, но реално са истински ксеноестрогени. Могат да се определят като външни естрогени, които имат хормоноподобно действие, след като попаднат в организма – възможно е да имитира естествения ти естроген, да го блокират или да покажат естрогеноподобни свойства.

И всичко това нямаше да е проблем, ако различни проучвания не показваха връзката между ксеноестрогени и 1) рак на гърдата, поликистозни яйчници, ендометриоза, миома на матката при дамите, 2) рак на тестисите, лошо качество на спермата, заболяване на простатата при мъжете.

Ето кои парабени да избягваш 100%: пропилпарабен, бензилпарабен, метилпарабен и бутилпарабен.

Диетаноламин (DEA), моноетаноламид (MEA) и триетаноламин (TEA)

Тези токсични химикали се свързват с рак на черния дроб и предракови промени в кожата и щитовидната жлеза.

DEA, MEA и TEA правят продуктите с кремообразна структура (хидратиращи и слънцезащитни кремове) или пенеста (почистващи гелове и сапуни), като повишават pH на формулата.

Петролатум (възможно изписване на етикета: вазелин, парафиново желе, E905b)

Както самото име подсказва, добива се при преработка на нефт. Обикновено се използва за омекотяване на кожата, но реално й запушва порите и предотвратява детоксикацията. Така съвсем лесно може да допринесе за появата на акне, гъбички, сърбежи и други възпалителни процеси.

Бензоат (възможно изписване на етикета: Benzoates Benzoic acid, sodium benzoate, parahydroxy benzoate)

Този консервант е често срещана съставка в козметиката. Ако се натрупа в организма, може да предизвика раздразнение на стомашно-чревния тракт, влошаване на бронхиална астма, дори и рак.

Триклозан (Triclosan)

Обикновено се влага в антибактериални козметични продукти. Свързва се с нарушения в щитовидните и половите хормони, както и с резистентност към антибиотично лечение.

Натриев лаурет/лаурил сулфат (SLS, Sodium laureth sulfate or sodium lauryl sulfate) [4]

Този агент е добре позната съставка в пасти за зъби, шампоани и сапуни. Има дразнещ ефект за очите и кожата, и може също да се превърне в канцероген, когато се комбинира с други токсични химикали.

Полиетилен гликол (PEG)

Поредният химикал със съмнителни свойства. Оказва се, че доста често е замърсен с 1,4-dioxane, който е силно канцерогенен.

Вярвай ми, списъкът няма край. Ще изброя още няколко вещества, които е желателно да държиш на разстояние от теб и любимите ти хора – пропилен гликол (PPG), силикони (завършват на “-siloxane” или “-methicone“), BHA, Хидрохинон ( среща се още като 1,4-бензендиол, 1,4-дихидроксибензен, Р-хидроксифенол, 4-хидроксифенол, р-диоксибензен), ланолин (или PEG-75 ланолин), бензоил пероксид, PVP/VA copolymer, стеаралкониев хлорид (stearalkonium chloridе), синтетични оцветители, диоксин (dioxin), талк (talcum), толуол (toluene), резорцин (resorcinol), хидрохинон (hydroquinone), (изо)бутан (iso/butane), борна киселина (boric acid), натриев борат (sodium borate), пер- и полифлуороалкилни съединения (PFAS), и така нататък.

Какво да направиш?

Ситуацията не е толкова апокалиптична колкото звучи. Да, факт е, че е доста досадно да четеш етикети, но имаш избор – или да не четеш и да избереш външните фактори да определят пътя на здравето ти, или да четеш и да се радваш на всеки миг пълноценно.

Можеш да пробваш органична (био) козметика. [5] Но и тук е нужно четене на етикети, за да провериш дали някой токсин случайно не е попаднал в новото ти червило или слънцезащитен крем. Ако откриеш някоя съставка, която не познаваш, потърси я в сайта на EWG, за да се увериш дали е токсична или не.

Друга опция е ръчна/бутикова козметика, която лесно се намира на всякакви базари на ръчното изкуство, онлайн и тн. Контактувай активно с човека, който я е приготвил, за да прецениш дали си заслужава инвестицията.  

Последната възможност, но не по важност, е домашната козметика. Благодарение на необятното онлайн пространство, сега съвсем бързо и без много усилия можеш сам да си направиш сух дезодорант, крем, серум или тоник за лице, слънцезащита, лосион или скраб за тяло, паста за зъби шампоан, душ гел и какво ли още не.

Какво работи за мен

Обикновено предпочитам да си правя онлайн проучване и да чета съставките предварително, преди да се впусна във физическо издирване на козметика. Разбира се, често ми се случва и да попадна на някои нови продукти на различни базари или в магазините за здравословно хранене. Уви, рядко ми се случва да се доверя и да си купя, като основните причини са цена или неясен произход на съставките.

Затова разчитам на домашна козметика. Пример за такава, която си правя вкъщи, е сухият дезодорант – изключително бърз за приготвяне, съставките са повече от достъпни и може да ухае точно така, както искаш, благодарение на богатата палитра от етерични масла. 

С този пост не искам да внасям излишен стрес в живота ти, защото всички добре знаем колко вреден е той. По-скоро използвай написаното като нова възможност да надградиш постигнатото до момента и да минеш в следващото ниво на приключението наречено дългосрочно здраве. Защото не е важно само с какво се храниш, какви билки използваш или какви минерали и витамини пиеш. Важен е цялостният подход, който твоето тяло без съмнение заслужава. И твоята първа бариера на защита от външни вредители – кожата, също.

Затова следващия път когато се втурнеш в козметични покупки, следвай простото правило – ако не става за ядене, не си го слагай на кожата си.

Използвани източници:

1. Environmental Working Group. https://www.ewg.org/
2. Cates, T. Are you covering your face with toxins. https://thespadr.com/are-you-covering-your-face-with-toxins/
3. Smith, L. Top 10 Dangerous Toxins in Cosmetics. (2014). https://www.onegreenplanet.org/lifestyle/top-10-dangerous-toxins-in-cosmetics/
4. Faber, S. The toxic twelve chemicals and contaminants in cosmetics. (2020). https://www.ewg.org/californiacosmetics/toxic12
5. Perkins, S. Beauty Labels 101: How to Skip the Toxins and Know Your Ingredients. (2020). https://www.healthline.com/health/beauty-skincare/how-to-cut-through-the-toxins-and-know-whats-in-your-beauty-products

Собственикът на сайта blissfulhearts.bg предоставя информация от медицински източници и научни проучвания, както и от личен опит. Посетителите на сайта да не използват предоставените материали без предварителна консултация със здравен специалист или лекар.

Свържи се с автора:

Ако мога да ти помогна с персонални съвети или насоки, не се колебай да се свържеш с мен тук или тук